“Дари за мама Дари” – това моли малкият Александър, който не помни мама здрава, жизнена и грижеща се за него. Напротив, от най-ранна детска възраст на него му се налага да помага на Дари и да бъде нейна сила и опора в борбата и с множествената склероза (МС).
Всичко започва през 2006 година, когато Дари забелязва, че има нарушения в зрението, последвано от коварната диагноза.
Здравната каса отказва лечение, а болестта не губи време и постепенно обхваща цялото ѝ тяло. Към момента на писане на историята, Дари не може сама да опише ситуацията и личните си усещания поради обездвижване на пръстите на ръцете си.
След раждането на Алекс болестта се настанява по-осезаемо в живота им и се започват опити за експериментални лечения в различни здравни заведения, но без резултат. След няколко тежки пристъпа Дари е на инвалидна количка и върви към пълно обездвижване… едва на 41!
Сега Дари и Алекс молят за помощ, за да може Дари да се подложи на трансплантация на стволови клетки в Русия, с доказани резултати при други българи със същата диагноза.
Най-голямото желание на Алекс е мама да го придружи на състезание по карате, а единственото на Дари е да може да го прегърне сама, без да ѝ помагат. Все още се очаква офертата за лечение, но сумата е голяма, затова не трябва да губим време.